Похапвай, не губи надежда и обичай:))

Да чувстваш себе си като част от цялото...

Да усещаш приятен трепет и нетърпение от предстоящото...

Идващите прекрасни дни и срещи с чудни хора...

Да се радваш и наслаждаваш на миговете изпълнени с любов и наслада...

Да си благодарен за всеки дъх, който поемаш...

Как да не искаш да се помолиш и да благодариш на вселената...

Някак да поздравиш себе си и да си покажеш, че се обичаш...

Защото ако Бог не е в теб, къде другаде може да бъде...

Трудностите, които срещаш са само преход, трансформират те – за по-добри дни..

(хубав филм, хубава песен)

Сезонът на сънищата

Есента ми действа доста сънливо. Вярвам не само на мен, но и на вас мили душици. Разликата е, че на мен не ми се налага да ставам сутрин за работа и така не прекъсвам потока на картини и усещания толкова рано. Откакто навремето открих една индианска мъдрост свързана със сезоните, искрено вярвам в нея и съм убедена, че и ние хората сме подвластни на промените, които настъпват с природата (и ние сме си едни малки сънливи мечета). А мисълта гласи:

„Сезоните на земята са и сезони на душата и тялото. Човек се събужда през пролетта, укрепва силата и страстта си за живот през лятото, склонен е към размисъл през есента, обръща се навътре и съзерцава другите светове през зимата. То е като въртенето на колелото, носещо живите и умрелите, слънцето и дъжда, нощта и деня в танца на вечното завръщане.” 

Когато се събудя след много сънуване, усещам духът си уморен от броденето в различни светове и пространства. Понякога е толкова щастлив и зареден от срещите си с другите духове приятели, сякаш да видиш някой на сън е много по-истинско от това да го видиш наяве. Скоро ми попадна една книга за учението на толтеките – стана ми интересна, но не я взех да я дочета. Според тези древни мъдреци всичко е сън – сън наяве или сън, когато тялото си почива. Разликата не е голяма, просто нашето съзнание създава всички образи и представи, а усещанията са дори по-силни, когато тялото и материята не са намесени – тогава преживяваме всичко само с душата си.
Така аз обичам да сънувам нощем. Тогава се пренасям на места, които обичам, които бих искала да видя, но тялото ми ми пречи. На сън летя, плувам с кораб или летя над морето, срещам хора, които физически са се отдалечили от мен, но ги нося в сърцето си. На сън аз живея и се радвам, не по-малко истински отколкото наяве.