Завръщам се - не само тук, чрез този блог и думите, които изпращам на вас двечките, но сякаш отново откривам себе си, срещнах се отново...и ми се струва, че за това ми помогна то - това на снимката - то е и причината за новите изживявания, за тръпката, която усещам. Усещането е уникално - смесица между напрежение, изтръпване на крайниците, напрягане на мускулите, адреналинов коктейл и разбира се доза страх - заради последното може би следващия път трябва да нося каска:)
Всеки човек трябва да има хоби - идеалният вариант е да са много и някои от тях задължително да са свързани със спорт. Той ни кара да се чувстваме живи, да се пробудим от ежедневието си, от взирането в измамния екран, който ни отнема много повече отколкото ни дава, който ни създава илюзията за контакт и общуване, а всъщност ни отнема точно това - връзката с хората. Възможността да се запознаваш с нови хора, които обичат да правят точно това, което и ние - например да карат колело. Как ще ги срещнеш по пътя ако не поемеш по него, а вместо това с любопитство следиш пътя, който другите вървят и публикуват в лицемерната книга, в която почти всеки от нас вече се е записал. Може да правим компромис с нуждите си понякога, но не и да забравяме, че те съществуват. Каква по-прекрасна нужда от тази да почувстваш вятъра в лицето си, напрежението в ръцете си и умората, когато достигнеш целта...
