Мигове сама

Щастлива ли съм? Мисля, че да.
Започвам да изброявам на ум нещата, които могат да ме накарат да обичам всичко и всички...много са...

Някои казват, че здравето е най-важното. Но щастливи ли са всички здрави хора? Не съвсем. Най-щастливи са тези, които въпреки "болестта" успяват да се смеят и да карат и хората около себе си да го правят. А най-нещастни са тези, които имат всичко, а дори не могат да се усмихнат.

Други казват, че въпреки всичкия идеализъм, човек без пари не може да е щастлив от живота. Днес отново видях Камен на Джумаята. Той казва, че няма дом, но ходи на кино, където гледа в празен салон Моника Белучи и не скрива отвращението си от хората, на които им се свидят 5 лв. за билет. Обикаля в най-големия студ само по риза, но се смее от сърце и винаги е готов да те черпи кафе от близакия автомат. Той няма пари, но поне не е като бабите и дядовците, които все ти искат пари на улицата - я за лекарства, я за хляб. Той казва, че цял живот носим страданието си, но винаги ще намери начин да те накара да се усмихнеш. Какво значение имат парите тогава?

Важното е да обикнеш живота...тогава няма как да не си щастлив.

Човешката злоба...:(

От къде идва тя? Предполагам, че всеки малко по-наивен като мен човек от време на време си мисли, че такава по принцип няма и че ако случайно се сблъска с нея на улицата (или може би в някое помещение:), то е защото на въпросният човек не му е никак леко, и трябва да си излее някъде отрицателната енергия. Да, да ама не, както е казал Спънчо Спънчев...

Има хора, на които им е крив светът. Няма нищо розово за такива човеци, всичко е само сиво, депресиращо и отблъскващо. Затова и те самите са такива, а и животът, който водят, не може да се похвали с наличие на други тонове от цветовата гама. Сивота...Приближиш ли се до тях и теб те завладява меланхолията, ама не онази приятната, спокойната и релаксиращата меланхолийка, за която пее Бобеца, ами онази, която те кара да не обичаш живота и да се чудиш аджеба защо изобщо го живееш. Ако пък не само се приближаваш до тях, ами направо съжителстваш, по-добре да си теглиш направо патрона, "дет се вика".

Че ги има, има ги...Въпросът е обаче какво да ги правим:) Дали да се понапънем да ги пооцветим, или да ги зарежем да преживяват, както са я подкарали? На тази питанка аз още нямам точка...Иска ми се светът да е малко по-цветен и за тях, но ще си остана само с надеждата. Само те могат да го променят.

Така че, приятели (особено ти, Миле, защото все обичаш да помагаш на хората, въпреки че те често не желаят да им се помага) мислете малко повече за самите себе си. Егоизмът в малки дози е полезен и дори необходим за здравословен начин на живот.