Щастлива ли съм? Мисля, че да.
Започвам да изброявам на ум нещата, които могат да ме накарат да обичам всичко и всички...много са...
Някои казват, че здравето е най-важното. Но щастливи ли са всички здрави хора? Не съвсем. Най-щастливи са тези, които въпреки "болестта" успяват да се смеят и да карат и хората около себе си да го правят. А най-нещастни са тези, които имат всичко, а дори не могат да се усмихнат.
Други казват, че въпреки всичкия идеализъм, човек без пари не може да е щастлив от живота. Днес отново видях Камен на Джумаята. Той казва, че няма дом, но ходи на кино, където гледа в празен салон Моника Белучи и не скрива отвращението си от хората, на които им се свидят 5 лв. за билет. Обикаля в най-големия студ само по риза, но се смее от сърце и винаги е готов да те черпи кафе от близакия автомат. Той няма пари, но поне не е като бабите и дядовците, които все ти искат пари на улицата - я за лекарства, я за хляб. Той казва, че цял живот носим страданието си, но винаги ще намери начин да те накара да се усмихнеш. Какво значение имат парите тогава?
Важното е да обикнеш живота...тогава няма как да не си щастлив.
3 коментара:
Мило ,мое,Ралче:)Щастието е само дума:) като думата любов...думи с различни значения, думи , които понякога губят смисъл..думи, за които се залавяме..Хубаво написано и някак в твоя си стил-оптимистично и искренно..
дам, ама не е довършено...секнаха ми мисълта:)и мига сама:)може да го довърша все пак...гушки
и на теб гушки, Ралка:)
Публикуване на коментар