Потапям се в бездънната поезия на един следобед. Тънките клони на дърветата се плъзгат и бързо идва нощта. Потопена в своето корито от грижи, разсеяно се плъзвам към книгата.
***
Нощта потопи рижавото мишле в коритото на бездънната си поезия. Една разсеяна усмивка пробягна бързо измежду клоните на учуденото дърво.
2 коментара:
Ммм, Ралка:)) Спомням си го това :)ама че готино си го изровила:)) Целувам те!
виж какви сме шматки на снимката, Миле:))
Публикуване на коментар