Един вдъхновяващ филм

Всеки филм на този човек е по особен начин запленяващ - няма как да не те докосне играта му, която винаги е уникална и очарователна (като самия него). От години се опитвам да изгледам всичко, но е важно все пак да ми остане някоя негова непозната роля, за да има какво да ме изненада отново. Може би няма човек, който да не признае таланта му. А самият той ще си остане една от великите личности на нашето време или просто Джони Деп.

Всяка негова роля те запленява по различен начин, но може би най-приказен и най-мечтателен е като Джеймс Бари - човекът написал пиесата за Питър Пан, където самият Джони Деп е едно непораснало момче. Много пъти съм подминавала филма и съм си казвала "Има време" и мисля, че той сам ме намери в най-подходящия момент.

Времето, което прекарах в гледане на филма не спрях да се удивлявам на детето в мен - то искрено се радваше. Припомних си и колко обичах анимационния филм Питър Пан и мисля, че всяко дете не бива да бъде лишавано от подобно вълшебство. Толкова съм благодарна, че като малка имах възможност отново и отново да гледам филмите на Дисни, защото и те са изиграли роля в моето "порастване" (по-точно са съхранили детето у мен).

Но нека се върна на Джеймс - все пак не е лесно да измислиш герой като Питър Пан и то да го представиш на хора, които отдавна са залостили детето у себе си с огромен катинар и са изхвърлили ключа. Историята за случването на пиесата е в основата на филма. Феите развихрят въображението, индианците те тласкат към приключения, а крокодилът тиктака и отмерва времето. Джони Деп е самия Питър Пан - отваря очите ни за цветната страна на живота и ни води в свят отвъд реалния, където никой не пораства.

Neverland не се достига само с помощта на прашеца на Тинкърбел - той е у нас и чака да отключим катинара...