tattoo

Какво е да си направиш тату? Боли ли? Защо си го причиняваме?

Първият път е любопитство, няма страх..сядаш и когато чуеш машинката спираш да мислиш какво точно ще си рисуваш...любопитно ти е, че не боли толкова, колкото си си мислел..да ти правят зъб боли повече, а и жените знаят какво е силна болка. Добре де, но първият не ти стига...почваш да мислиш за втори. Мислиш го по-дълго, искаш да е нещо специално, красиво, за което "няма да съжеляваш". Истината е, че никога не съжеляваш (освен ако например си татуираш пречупен кръст, как някой обезглавява турчин или нещо подобно скинарско и след някоя друга година си промениш наклонностите към агресия). Някои казват, че си съсипваш кожата - все пак си правиш рана. НЕ съм съгласна - раната боли, но заздравява, а и кожата изглежда много по красива ако е покрита с нещо красиво.

Болката! Има я, не казвам, че я няма. Страхът също се появява понякога (може следващото боцкане да е по-силно от това), но и какви ли не мисли ти минават през часовете докато човекът с машинката "бачка" (иска ти се и за него да не е само бачкане, а нещо специално, както е за теб). Идва моментът, в който осъзнаваш, че болката ти е приятна, изпитваш удоволствие от нея..дори ти е по-неприятно схващането в крайниците от многото стоене.

Да, осъзнаваш, че има нещо мазохистично във всеки от нас. Понякога се проявява физически, а по-често емоционално. Хубаво ти е да ти е гадно..ако не беше така, нямаше все да избираш най-трудния път, най-невъзможната любов, най-тежкия избор...явно сме мазохисти, а някои са и садисти (все пак трябва да има хора, които да искат да дупчат другите..не е достатъчно само да рисуваш хубаво:)...Така че страшното е не, че като станеш баба и ти увисне кожата, този татус дето си си го направил от глупост на младини ще я загрози още повече...няма как да стане по-грозно..страшното е, че може да се пристрастиш към болката...