Пролетта е преобразяващ сезон. Всички го обичаме и нямаме търпение да дойде и да ни докосне - да се пробудим, да излезем от топлото вкъщи, да се влюбим, да приемем енергията и топлината навън. И всичко това за мен има една обяснение - Слънцето. То ни прави щастливи и влюбени не в някой, а в самия живот. Чувствата ни се прераждат всяка пролет. Готови сме да забравим вскичко изминало и старо и да се впуснем в новото - да живеем наново...Слънцето неслучайно е Бог за много народи. То кара всичко да се пробужда, да расте, да бръмчи и чурулика. И ние хората като всяка мъничка бубулечица сме му подвластни и зависим от него. Настроенията ни се менят със скоростта на преминаващите пред Него облаци. Ту огряваме с лъчите си, ту потъваме в сянката на меланхолията си. Иска ни се да сме по-близо до него и като гущерчета излазваме на скалите, хълмовете и планините, защото то ни стопля и зарежда. Дава ни сила да продължим напред...
4 коментара:
и повече от това..заради Слънцето се будим:)) колко го чакам , Ралче:)) а то в София валя сняг! Можеш ли да повярваш?
Целувки за теб, много много искрено и истинско...
мерси, Миленце...написах го след като няколко часа се препичах на Альошата...днес тук имаше доста силен вятър..като добавим и дъжда си беше доста гаден даже:)))ама аз съм оптимист и очаквам Слънчо скоро пак:)
Ралка, от доста време чакам да напишеш още нещо и то няма и няма:)) искам да те чета! Публикувай нещо:П
Гушки
няма за какво да пиша, Миленце...или поне не виждам смисъл..но щом е за теб, обещавам да пробвам да сътворя някоя простотийка:))
Публикуване на коментар