вторник, 30 юни 2009 г.

Истанбул

Там хората наистина живеят. Никой не гледа безразлично към другия и не го подминава без поне да го погледне, а някои дори те заговарят с надеждата да ти продадат нещо. Търговията е в кръвта им, но целта не са парите. Търговия заради самата търговия - просто начин на живот, а и начин на общуване с хора от цял свят.

Там живеят щастливи хора - хранят се с удоволствие, защото храната им е вкусна, пият чай по цял ден от малки красиви чашки пак с удоволствие, защото не бързат за никъде. Никой не изглежда разтревожен или нещастен, всеки се усмихва.

В този град има от всичко по малко - както каза един приятел от Турция - Истанбул е като супа - има си и сол и всякакви други подправки и съставки.

3 коментара:

Милена каза...

мммм, и аз искам да опитам тая супа:)
така изглежда, така го чувствам от думите ти...колко е лесно е да ги облечем тия думи със истина, когато сме го изпитали...прекрасно е, това, което си написала, Ралка...

Милена каза...

с истина ( исках да напиша със смисъл, ама истина ми хареса повече), не съм неграмотна:))

ralka каза...

аз пък тъкмо си помислих, че си:)))не неграмотна, а супер голяма душица{}..обичкам ви много и винаги ще сте близо до мен - в сърчицето ми:)